Още с първите стъпки по калдъръма усетих, че тук времето тече по друг начин – по-бавно, някак по-човешки. Най-силният момент дойде в Църквата на мира. Тишината там тежи, но вместо да те притиска, те успокоява.🕯
Излязох навън и просто тръгнах без посока. Загубих се – и за първи път това изобщо не беше проблем. Напротив, всяка следваща улица ми подаряваше по малко спокойствие и по малко смисъл.🤗 Открих тихи кафенета, усмихнати хора и онова рядко чувство, че си точно там, където трябва да бъдеш.
Съвет от мен: оставете картата в джоба и се доверете на краката си. Свидница се разкрива най-добре, когато не я търсите.
И когато си тръгвах, не си казах „беше красиво“. Казах си: „Ще ми липсва.“🤌
