Воден от тази максима се отправих към село Медвен. 🚗 Когато пристигнах, ми се стори, че времето тук просто е спряло — каменните къщи, калдъръмените улички и старите дървени порти разказват истории от друго време. 🤷♂️
Разходих се бавно, без да бързам за никъде. За миг дори си представих как точно тук е живял Захари Стоянов — сред тази тишина и неподправена красота. 😯
Истинската цел на пътуването ми обаче ме чакаше малко извън селото — Синият вир. Поех по пътеката, която криволичеше през гората, и не след дълго чух тихия ромон на вода. Знак, че съм близо. 🙆♂️
И изведнъж се появи. 🤗 Скрит сред зеленината, водопадът се спускаше плавно в малък вир. 😎 Седнах на един камък и просто останах там — без мисли, без бързане, само с гледката пред себе си. В този момент разбрах колко малко е нужно на човек, за да се почувства истински спокоен. 🤌
Малък съвет: обуйте нещо по-стабилно, пътеката е горска и калдъръмът в селото също не прощава на летните чехли.
Следващата спирка? Е, ще разкажа скоро… 😏
