Още с пристигането си усетих особена тишина – не обикновената, полската тишина, а такава, която сякаш пази спомените на вековете. 🙆♂️ Разхождах се из руините на някогашната столица и си представях как тук някога са се издигали величествени дворци и крепостни стени. Трудно е да повярва човек, че точно на това място е била първата столица на България. Каменните останки ми напомниха колко силна и устойчива е била държавата ни още от самото си начало. 🤌
Най-силно впечатление ми направи Голямата базилика. 👌 Когато застанах пред нея, се почувствах съвсем малък пред мащаба ѝ. Опитах се да си представя как е изглеждала в миналото – пълна с хора, с молитви и светлина. Научих, че е свързана с покръстването на българите по времето на Борис I, и това още повече засили усещането ми, че се намирам на място, където се е писала история. ✍️
Докато вървях по старите каменни пътеки, си мислех за Аспарух и началото на българската държава. Представях си как войните му са преминавали през тези земи и как точно тук е започнало всичко.
Посещението ми в Плиска не беше просто разходка, а истинско пътуване назад във времето. Тръгнах си оттам с чувство на уважение към миналото и с ново осъзнаване колко значима е историята. Плиска ме накара да се замисля за корените си и да оценя още повече всичко, което сме съхранили през вековете. Такова място няма как да се опише напълно – то трябва да се усети. 🫶
Малък съвет от мен: обуйте удобни обувки и не бързайте. Плиска не се разглежда на бегом, а на бавни крачки. 😉
