Разходката ми започна от Археологическия резерват Велики Преслав. Вървях между останките на крепостните стени и си представях как преди векове тук е кипял живот – шумът от пазарите, стъпките на войниците, гласовете на книжовниците, които са създавали книги в близките манастири.
Спрях се пред останките на дворцовия комплекс и се замислих за времето на Симеон I Велики. Именно тук България достига своя културен разцвет. Почувствах странна смесица от възхищение и отговорност – сякаш това място ни напомня кои сме и откъде идваме.
Най-силно впечатление ми направи Кръглата църква. Формата ѝ е необичайна и дори в руини излъчва красота. Стоях и си я представях покрита с бели камъни и украсена с изящни орнаменти. 🙆♂️
По-късно влязох и в Националния историко-археологически музей Велики Преслав. Там времето сякаш спира. Златни накити, керамични икони, старобългарски надписи – всичко това ме накара да осъзная колко високо е било нивото на култура и изкуство в онези времена. Гледах експонатите и си мислех колко труд, талант и вяра са вложени във всеки един от тях. 😯
Моят съвет: оставете си време и за двете – резерватът и музеят се допълват и едното без другото не е същото.
Велики Преслав не е просто историческа дестинация – той е урок по памет и достойнство. Остави в мен усещане за връзка с миналото и желание да науча още. Това пътуване не беше просто разходка. Беше преживяване, което ще помня дълго. 🙏
