Така се озовах при крепостта Маркели — място, за което бях чувал бегло, но което се оказа много повече от кратка спирка на картата. 🗺

Още с приближаването към Карнобат пейзажът започва да се променя — широки поля, спокойствие и онова усещане за простор, което само те кара да намалиш темпото. 🫶 Крепостта се издига ненатрапчиво, почти скромно, но щом се изкачиш до нея, разбираш, че мястото има тежест — не само като камък, а като история. ✍️

Стъпих сред останките с любопитство, но и с онова тихо уважение, което идва някак естествено. Тук някога са се случвали събития, които са променяли съдби — Маркели се свързва с важни моменти от времето на Константин IV и хан Тервел. Мисъл, която придава съвсем друга тежест на всяка крачка сред руините.

Но най-силно ме впечатли тишината. 🙆‍♂️ Нямаше тълпи, нямаше шум. 👌 Маркели може и да е леко позабравена, но точно в това е нейният чар. Тук не идваш за шумни впечатления, а за тиха среща с историята и със собствените си мисли. 🚶‍♂️