Малко сънен, но с ентусиазъм, потеглих към мястото за срещата. 🚍 Групата се събра бързо – усмихнати хора, раници, термоси с кафе и разговори за предстоящия ден. 🫡
След около два часа път стигнахме до малкото и тихо село Билка. Точно от кметството започна нашият преход. 🥾
След известно изкачване стигнахме до първата цел – връх Коджа Кая, известен още като Голямата скала. Гледката отгоре ме накара да спра и просто да мълча. Просторът се разгръщаше във всички посоки – зелени хълмове, малки села и в далечината проблясващият язовир Цонево. 😯
След кратка почивка продължихме към подножието на Орта Кая, където си направихме обедна пауза. Седнахме на тревата да хапнем, а слънцето приятно топлеше. ☀️ Такива моменти винаги ми напомнят колко малко всъщност е нужно, за да се почувстваш добре. 🤌
Изкачването към Орта Кая беше малко по-предизвикателно. Пътеката стана по-скалиста, на места трябваше да внимавам къде стъпвам, но точно това направи преживяването още по-истинско. Малък съвет: обувки с добър грайфер тук не са прищявка. Когато стигнахме горе, усилието си струваше напълно – панорамата беше още по-впечатляваща, а усещането за постигнато – още по-силно. 🚶♂️🫶
Този ден не беше просто разходка. Беше напомняне колко е важно да излизам от рутината, да дишам дълбоко и да си позволявам такива малки бягства. Планината отново ми даде точно това, от което имах нужда – спокойствие, красота и малко свобода. 🙆♂️🤗
