Още с пристигането си усетих спокойствието, което се носи по улиците. Градът беше притихнал и живот в него внасяха единствено автобусите с ученици и пенсионери, дошли да се докоснат до историята на това знаменито място. 🤷♂️
Разходката ми започна от центъра, където величествено се издига паметникът на Христо Ботев. Стоейки пред него, неволно се замислих за смелостта, идеалите и саможертвата на великия революционер, оставил незаличима следа в българската история. ✍️
Докато опознавах града, научих и интересни факти за миналото му. Някога той носел името Калифер – на своя основател Калифер войвода. През XVI век той и дружината му нападали турските кервани, преминаващи през Балкана. След многобройните набези султанът им позволил да се заселят тук, но при условие че спрат нападенията си. Така през 1533 година било поставено началото на Калофер. 👊
По-късно градът се превърнал в едно от най-будните български селища. Неслучайно през XIX век хората започнали да го наричат „Алтън Калофер“ – Златен Калофер. Въпреки тежките изпитания и опожаряването му през 1877 година, жителите му успели да го изградят отново със своя непримирим български дух.
Най-силно впечатление ми направи Националният музей „Христо Ботев“, разположен в Ботевата градинка. Разгледах мемориалната къща, изложбената зала и паметниците на Христо Ботев и на майка му Иванка Ботева. 🙏
Къщата не е истинската родна къща на Ботев – тя е била унищожена при опожаряването на Калофер през 1877 г. Възстановена е на мястото на последния дом на семейството му по спомени и свидетелства на съвременници. Именно тук Ботев прекарва детството си, тук се завръща след обучението си в Одеса и тук получава броя на вестник „Гайда“, в който е публикувано първото му стихотворение – „Майце си“. 🙆♂️
Място, където историята продължава да живее, а духът на Ботев и днес вдъхновява всеки, който прекрачи прага му. 😯
