Вървях между зали и тунели, издълбани направо в камъка, и се опитвах да си представя живота тук преди хилядолетия — молитви, пазарен шум, огньове под откритото небе на Грузия. Стъпваш по същите тези камъни и някак автоматично млъкваш.
А гледката отгоре е брутална. 🙆♂️ Долината под мен, реката някъде в далечината, небе без край. Почувствах се малък. Но жив. 🤌
Затова Уплисцихе не е просто поредната спирка от маршрута. Това е място, което ти влиза под кожата — и остава там.
Малък съвет: обувайте нещо стабилно, защото скалата е гладка и хлъзгава, а най-хубавото е точно горе.
