Пътят до водопада не е от лесните, признавам си. Но пък е от онези пътища, при които всяко спиране да си поемеш дъх се оказва повод за още една снимка. Вървяхме през истинска дива природа, смеехме се, спъвахме се и попивахме спокойствието на планината. 💚
А после чухме шума. Още преди да го видим, Пенчовското пръскало ни се обади — водата се спуска мощно от 52 метра височина и грохотът ѝ огласява цялата местност. Стигнахме и всички просто замълчахме за момент. Такива гледки не се обясняват, те се гледат. 📸
Постояхме там доста, наснимахме се до насита и си тръгнахме с усмивки и с онези спомени, които после вадиш при всеки разговор за планина. Малък съвет от мен: обувайте нещо, което не се страхува от вода и кал, и не бързайте — красивото е по пътя, не само в края му.
Това преживяване ни донесе много емоции и ни накара да обичаме българските планини още повече. ⛰️ 🤍💚❤️
