Стига се лесно – малко след село Хлябово, по пътя към Българска поляна. Кратка пътека, няколко крачки надолу и изведнъж се озоваваш пред нещо, устояло на хилядолетия. 🙆♂️
Не мога да кажа, че се изненадах – знаех как изглежда. И въпреки това се развълнувах. Може би защото беше истинско. Камък до камък, две камери, тишина и вятър. И мисълта, че тук някога са извършвали ритуали, че това е било важно място за хора, живели толкова отдавна.
Обикалях около него, спирах, гледах, опитвах се да запомня детайлите. Не бързах. Такива места не обичат бързането. 🤌
